Емо стил

За някои тази странна дума означава целия им живот, а за други “емо” е съвкупност от звуци. Емо не е само музика и външен вид, тип поведение и безброй значки по раницата. То не е самоизтезание и стремеж към самоубийство, както доста хора смятат. Емо е цяла една Вселена, изпълнена с много смисъл, стига да вникнеш в същността й.

Често съм си задавала въпроса как и кога някой решава да се присъедини към тази култура? Уверена съм, че всеки си има своите мотиви. Ще се опитам да анализирам, случаите, които са ми известни.

Първи случай: съвсем прост и може би най-често срещаният

Характерен не само за хората, пристрастени към Интернет, а и за тези, които обичат да се ровят в различни форуми, блогове и т.н. Влизаш в любимия си форум или блог и тази непонятна думичка “емо” ти се набива постоянно на очи. Виждаш я веднъж, втори път … и започваш да се питаш “Какво е това Емо, за което всички говорят непрекъснато?” И започваш да търсиш информация и откриваш форуми, сайтове, посветени на културата, музиката. Теглиш няколко песни за да усетиш по-добре емото и да вникнеш в същността му. Колкото повече го опознаваш, стигаш до извода, че емо – това си ти!

Втори случай: когато приятелите ти са емо

За съжаление има такива случаи, когато цялото ти обкръжение или приятелите ти са емо, а ти не си. И за да не се различаваш от тях, ти също ставаш емо. Това е много близко до позьорството.

Трети случай: много прилича на първия

Разхождаш си се по улиците и навсякъде срещаш характерните бретони, заинтригуван си от външния вид на тези тинейджъри, по пейките в парка виждаш надписи “емо”, чанти със същия надпис, афиши за концерти и рекламни флайери, на които с големи букви е изписано EMOCORE. И любопитството ти се разпалва не на шега. Какво е това тайнствено “емо”, отиваш на концерт, ровиш се в Интернет за информация, разпитваш приятели … тук вариантите са безбройно много.

Четвърти случай: Доста интересен

Много напомня на моя случай. Без значение дали по музикалния канал, случайно в Интернет или в градския транспорт, седиш до странно облечено създание и от плейъра му се разнася силен звук, дочуваш удивителен текст, отразяващ твоята същност, невероятният глас на вокалиста надава пронизителен вик точно, както и на на теб ти се иска да изкрещиш на целия свят, и най-важното – музиката! Господи каква музика – ту спокойна и плавна, ту гневна, точно като емоциите, бушуващи в теб. Няма как човек като чуе тази музика да не се поинтересува за изпълнителя и заглавието на песента. И така се започва – купуваш си диска и музиката те завладява, слушаш отново и отново, търсиш и други групи. В един момент неминуемо възниква въпросът какво точно представлява този стил. И така неусетно ставаш това, което всички наричат “емо”. Нататък сценарият е известен – нови приятели /емо разбира се/, нова външност и т.н.