Емо стил

От къде се появиха тия странни същества “емо” не мога да разбера?
Всъщност, не разбирам и за какво се борят!

Имам предвид, всички сме малко или много нещастни. Всички си имаме проблеми, кога тежки, кога - не толкова. Всички страдаме от любов и от предателства. Всички преживяваме всичко по наш си начин. Всички сме емоционални!

И ако разбирам, че това може да се нарече течение в музиката... и че си има последователи, както хип-хопа; рока; метъла... то, не разбирам каква е тази мания за парадиране в общественото пространство! Не разбирам защо някоя глезла на 14, която е зарязана от някакъв батко на 18, който и името й не знае... решава, че трябва да седне и да си среже вените?!
Да, има и хора с проблеми. Има и хора с лабилна психика. Има и хора, склонни към самонараняване. Но ... без излишно преиграване, моля!

Дори ако за момент приема, че емо децата са по - чувствителни от останалите... защо е тази показност при тях? И не говоря за външен вид. Но защо е тази показност със самонараняването? Защо е тази показност с душевната болка?

Когато съм в депресия поради някаква причина, която всеки може да окачестви като "евтина", се опитвам да намеря някакъв начин за да я преодолея по-бързо, и не тичам при никого да му показвам колко е красив последният ми белег, нито му се хваля с абсолютно некадърното си стихче от сорта на:
"Навън е тъмно. Вали.
Студено е. Гърми.
Куче лае, котка вие,
а на мен ми се пие.
Боли. Тя не ме обича.
А дали?
Не знам. Може би."