Емо стил

Празна. Като черно петно от масло за кола по пътя. Такава съм, искам да давам много и много да получавам, но повече да давам. Такава съм. Обичам да обичам , да ме обичат. Сега не обичам. Не знам дали някой ме обича, ако е така, е глупак, защото не заслужавам. Това, че обичам да бъда обичана, не значи, че заслужавам толкова хубаво нещо. Пълна съм. Пълна съм с амбиция, мечти, копнежи, желания. Мечтая си за морето и пясъка, и дюните... Мечтая си за детството, за хубавото семейство, за неделните вечери заедно. Мечтая си за Уолт Дисни с "Гумените мечета".

Празна. Като използвана гилза. Такава съм. Употребена. Жадна съм. За любов. За приятелство. За нови изживявания. Но съм празна, защото няма нищо подобно около мен. Има само задължения, еднообразие. Аз му се усмихвам, той не ме забелязва. Тъжно е. Свиква се.

Празна. Защото ме мачкат, без да им пука за моите чувства, за мен. А аз им позволявам да ме мачкат. Няма начин, искам да успея. А дали така ще го направя? Дали следвам пътя, по който искам да поема, или този, по който са ме накарали да вървя? Ако не е така, защо се чувствам празна? Празна... не чувствам любов, дори не съм хлътнала по някого, а това чувство запълва такава голяма празнота ... Аз съм сама с празнотата си.

Никога няма да свикна ...