Емо стил

Стилът, който днес е известен сред привържениците си като стил на живот първоначално възниква като течение в музиката и по-конкретно като разновидност на емоционално заредения пънк рок в началото на 80-те. Зараждането на т. нар. емо кор започва след окончателното замиране на вашингтонския хард кор пънк, свързван с творчеството на Minor Threat и насочването на музиката към мелодичния рок и прочувствения пънк.

За пръв път терминът ЕМО се появява като иронично определение за част от групите свирещи в т. нар. класическо DC звучене, което представлява рок темпо, музикалност и мелодичен вокал със емоционална лирика. Характерно за вокалите е, че в кулминационните моменти преминават към чувствени стонове.

Според някои източници етикетът Емо се лепва на този стил в музиката от едно интервю на бившия вокалист на Minor Threat, Иън Маккей, който продължава кариерата си като солист в група Embrace .

През 1996 се появяват първите групи, които умишлено се фокусират върху елемента Емо. Това са Rites of Spring, които се явяват основоположници на стила, последвани от The Hated и Moss Icon.

Освен като разновидност на пънк рока Емо се счита и за по-тежко инди или за вариант на хард кора със запазено звучене, но променена тематика на текстовете.

Характерни за емо музиката са писъците, плачът, стоновете, шепотът, който преминава във вик. Основните теми в текстовете са нещастна любов, несправедливост, жестокия и изпълнен с насилие свят.

Отделните емо групи не могат да бъдат сравнявани, тъй като всяка изразява емоциите си по различен начин. Най-важното е емоционалността да е искрена.