Емо стил

Информационен сайт за ЕМО-идеология, ЕМО-стайлинг и ЕМО-преодоляване

Емо мода

Емо стилът възниква покрай музиката, той е по-скоро микс от пънка, готика и инди рока; Често дрехите са тесни, износени или ретро. Така наречените Emo Kids (обикновено тийнейджъри), гледат по различен начин на живота.Те искат да покажат това на другите хора най-вече чрез стила си на обличане. В цветовата гама на дрехите им най-вече преобладават черно, сиво и други тъмни цветове.

Емо фенове

С третата вълна от емо музиката, в която емо групите, са предимно мейнстрийм рок, все повече тайнейджъри започват да се наричат Emo, без да са такава музика или просто защото да си емо е модерно и готино. В очите на обществото пък, Емо - феновете се свързват най-често със склонност към самоубийство и с постоянни депресии.

Emo kids

Най-важното за привържениците на емо стила е изразяването на емоции. Приема се, че емо хората са чувствителни, срамежливи и искрени по отношение на емоциите си.

Тези, които принадлежат към тази субкултура са известни като емо кидс /емо деца/. Най-често това са младежи на възраст между 14 и 20 години. Те са лесно раними и депресивни. Имат склонност към съмовглъбяване, отличават се с по-особено, чувствително отношение към заобикалящия ги свят, противостоят на несправедливостите и често сменят настроенията си.

Емо децата търсят истинската, щастлива любов и съмишленици. Те са против насилието, злото и се обявяват за мира по целия свят. Не разбират законите на реалния, жесток живот и искат да живеят мирно и просто. Смята се, че именно поради тази причина носят дълги бретони - да се прикрият от жестокия, несправедлив свят, който ги заобикаля и хората, които не ги разбират.

Силно се открояват с яркия си външен вид и тъжното, почти разплакано изражение на лицето, за да могат поне визуално да се разграничат от останалите лъжливи и неистински представители на човечеството.

Емо децата пишат поезия, насочена към хаоса, самотата, гнева и отразяваща всеобщото неразбиране проявено към автора. Поезията им е съчетание от безсъзнателно писане, проста рима или несъществуваща схема на римата, често споменаване на плътта и по-конкретно на сърцето. Използват се мрачни, депресивни и подтискащи прилагателни, изразява се безпокойството по отношение на променливостта във времето, любовта и т.н. Типично е пренебрегването на пунктуацията и граматиката.