Емо стил

Аз и приятелите ми бяхме емо в гимназията, но дори и не го осъзнавахме. Не бяхме депресирани и не ни се въртяха в главата самоубийствени мисли, както готик момчетата и момичетата, но и не бяхме толкова готини както пънкарите. Чувствахме се така сякаш съществува едно единствено нещо на света, т.е. ние и че нашите проблеми са единствените, които съществуват. Бяхме свръх емоционални до нарцисизъм, но кой тийнейджър не е?

Тенденцията не е нова, просто лейбълът е различен. Това беше нашият вид тийнейджърски бунт, нашите песни и нагласи, нашият начин да декларираме кои сме ние.

Мислехме, че ще успеем да променим света, че нашите родители никога не са се чувствали по начина, по който ние се чувствахме тогава. Слушахме потискащи песни, които най-точно ни определяха. Протестирахме срещу границите, които семействата и училището ни налагаха. Но никой от моите приятели не почина, никой нямаше емоционални травми в следствие на емо фазата, през която преминахме.. Беше просто увлечение, а когато животът започна да ни дава своите уроци, оставихме емо зад гърба си, но във всеки един остава продължи да живее частица от него.
Няма нищо лошо в това да бъдеш емо, но идва време, когато трябва да оставиш всичко зад гърба си. Преди бях емо и беше готино!