Емо стил

Забелязал съм, че сред младите хора има една сила, която си проправя път през мейнстрийма и с всяка изминала година става все по-разпространена. Боядисана черна коса. Пиърсинг. Чанти през рамо. Тежък очен грим и при двата пола. Автоснимки, заснети от неопределен ъгъл. Всичко това ви е познато, нали? Тази сила или „движение” се нарича Емо.

За пръв път чух Емо като понятие когато бях в гимназията /края на 90-те години/. Разбира се не чух за него в училище, тъй като това бяха години, когато всяко алтернативно дете беше обозначено просто като скейтър.
Когато започнах да посещавам колежа и да работя с младежи, които бяха по-малки дори от котката ми, прекарвах цялото си време с млади хора. Тогава странната дума Емо се завърна отново. Когато видях хората, обозначени като емо, си помислих, че те са същите като готите. Тогава приятелят ми, който беше хипи ми обясни, че емо означава емоционален пънк, който представлява тип музика, която мутира от евтина имитация на пънк рок със стихове.

Както всяко движение има своите отличителни характеристики, смея да кажа, че Емо не прави изключение. Емо прическите се превърнаха в тяхна запазена марка. Стилът на обличане, гримът, гривните и обеците – всичко това ги отличава от останалите.
Можем ли да кажем, че емо движението е ново поколение скейтъри? Там, където израснах, всеки, който не слушаше кънтри или рап, беше причисляван към категорията на загубеняците. Така нареченото морално мнозинство не приемаше различните хора. Пънкари, метъли, хипита, скейтъри, инди, готи – за тях всички бяха едни и същи – боклуци.

Може би свръханализирам емо концепцията. Но апатията в тинейджърска възраст не е нищо ново и винаги ще бъде част от живота. С годините тинейджърските движения се менят – хипита, метъли, готи и т.н. Уверен съм, че като всички други тинейджърски прищявки и тази скоро ще отмине.