Емо поезия: Самота
Отново самотата ме разяжда -
изгаряща, изпълнена с тъга,
съмнения в душата ми поражда
обгърнала я цялата в мъгла.
Съмненията тегнат като облак
над моето измъчено сърце.
Прииждат в призрачния мрак
при все, че ги отпъждам с две ръце.
Отново ме излъга и предаде,
а аз отново ти простих...
Оставих чарът ти да ме омае...
Разбира се и този път сгреших!
Сега сълзите ми се стичат -
не искам, но безсилна съм пред тях.
Самотни дните ми протичат.
Самотна съм, защото не разбрах...
0 коментара:
Публикуване на коментар