Емо стил

Лена и Маша бяха добри и неразделни приятелки. Живееха в един блок, всеки ден бяха заедно.
Лена живееше с баба си – родителите й бяха починали.
На един купон Лена забеляза непознато момче. Беше нов в училище, почти никой не познаваше. Лена го гледаше като омагьосана – беше прекрасен. Говориха си много нея вечер, а когато се разделиха, Лена вече беше хлътнала до уши.

Изминаха три месеца от запознанството им. Лена ставаше и лягаше с мисълта за Игор, тайничко се надяваше да го види в училище, а той … той не й обръщаше никакво внимание.
Маша предупреди приятелката си, че Игор не е за нея и по-добре да се откаже от него. Но тя не се отказа – напротив отиде и му каза какво чувства.
- Съжалявам, Лена, но съм влюбен в приятелката ти Маша …
Разплакана се прибра у тях. За случката не спомена на Маша. Момичето се затвори с себе си, не беше весела като преди, усмивката й изчезна, никъде не излизаше, с никого не говореше.
Един ден Маша отиде да я види. Притесняваше се за приятелката си. През сълзи Лена разказа какво я мъчи от толкова време и за разговора й и Игор. Говориха дълго за него, накрая на Лена й олекна и реши, че ще положи усилия да го забрави. Точно когато най-малко очакваше Игор дойде при нея и й каза, че изпитва чувства към нея, но иска да запазят връзката си в тайна и най-вече от Маша, защото щяла да им завижда. Лена не беше на себе си от щастие. Изминаха два месеца, Лена сияеше и най-накрая реши да сподели на приятелката си коя е истинската причина за нейното щастие.
Маша слушаше и не вярваше на ушите си. Заеквайки попита:
- Но как … вие излизате от два месеца? Шегуваш ли се с мен?
- Не, не се шегувам! Толкова съм щастлива, Маша!
- Аз и Игор … ние … ние от три месеца сме заедно. Не ти казах, защото той искаше да запазим чувствата си връзката си в тайна …
Сякаш целият й свят рухна в този момент. Толкова й беше болно.Заключи се в тях и не излезе цяла седмица. Плака, мисли, премисля, спомените за него препускаха в главата й. Реши, че трябва да разбере на всяка цена истината.
Отиде при Игор и го попита за истината. Той я гледа минута-две и прихна да се смее.
- Просто се пошегувах с теб, не го приемай толкова на вътре – каза й той

Това признание я съсипа. Прибра се в тях и повече не излезе. След два дена приятелите й разбраха, че баба й я открила да лежи с прерязани вени на пода в стаята си…