Емо стил

“Още едно обичайно утро, слънцето свети, птичките пеят. Възрастните както обикновено бързат за работа, децата за училище. Утре всичко ще бъде същото” – това е първият запис в дневника от 31 май. Дневникът на едно различно момиче на име Маша. Седеше до прозореца на стаята си и всяка сутрин за началото на поредния скучен ден в живота й, а вечер описваше изминалия ден. В него нямаше нищо интересно.
Понякога прочитайки старите записи се усмихваше, спомняйки си този или онзи случай. Тъкмо дописваше последните думи, когато на лицето й се появи тъжна усмивка – майка й я повика на закуска.

Скри дневника под матрака на леглото и изскочи от стаята, като забрави да затвори прозореца. След закуската отиде до приятеля си от детските години Юра. Беше й съсед и прозорецът на неговата стая беше до нейния. Много често двамата седяха на прозорците си, заслушани в тихата музика и гледаха звездите. Думи не им бяха нужни за да разговарят, разбираха се и без тях. Почука на вратата му, Юра отвори:

- Привет!
- Привет! Как си? Вече по-добре ли се чувстваш?
- Всичко е наред, но докторът каза, че поне още седмица трябва да си стоя вкъщи. Защо вече не си на училище?
- Първият час е по история. Чак не ми се ходи.
- Дааа, историята е скучна. Мисля си, не искаш ли да влезеш и да пием чай?
- Чай?
- Да, любимият ти. Черен със сладко от малини!
- Ммм … мисля, че един пропуснат час по история няма да ми навреди.
- Разбира се!
Поседяха до 10 часа и Маша трябваше да върви, скоро щеше да започне следващият час.
- Трябва да вървя!
- Добре! Ще те изпратя – каза Юра. От много време харесваше Маша, че вече сам не помнеше точно колко.
Маша вървеше по тротоара, слушаше Оригами /беше любимата й група/ и като наближи училище забеляза момче, което досега не беше виждала. Имаше черна коса, бретонът му бе толкова дълъг, че закриваше половината му лице. На Маша това много й хареса. Имаше татуировка с розова мълния, черни тесни панталони. Изобщо всичко, което го идентифицира като Емо. Маша също беше Емо, за това го почувства близък. Приближи се към него, погледите им се срещнаха, всичко вътре в нея се преобърна. Потъна в тъмните му очи.

След края на часовете Маша стоеше на стълбите. Искаше й се поне още веднъж да го види. Не знаеше името му, но го чувстваше близък.

Вървеше към дома си и видя , че в нейния съседния вход влиза ТОЙ. Да, същото това момче, което днес видя в училище. Хукна към входа, но вече го нямаше. Огледа се, зад някоя от всички тези врати е той. Но коя?
Поседя още във входа, заслушана в шумовете, накрая излезе тъжна.

Останалата част от деня мина скучно. Майка й извика през прозореца, че е време да се прибира.

”Днес денят започна сиво, както всички в моя живот, но днес в училище ГО видях. За миг в живота ми изгря слънце. Той беше по-близо до мен, отколкото мислех” – запис в дневника от вечерта на 31 май …