Емо стил

Ангелът попита момичето:
- Какво правиш тук? Родителите ти починаха, приятелят ти те изостави. Всички, които ти бяха близки си отидоха. Ела с мен. При мен има само щастие и тишина. Съгласна ли си?

- Защо? – отвърна – Да, всички умират и ги предават в този свят, но човек трябва да продължи да живее. А това, че родителите ми починаха и приятелят ми ме изостави, така се случи. Защо избра точно мен?
- Покориха ме очите ти и не мога да откъсна поглед от тях. Дори и когато плачеш очите ти не губят топлотата си, вечно търсят щастие.
- Не, не си прав, винаги съм щастлива. Даже сега, когато останах сама. Вярно, че често плача, но това са просто емоции, присъщи на всеки човек. Това не можеш да го разбереш. Ангелите не изпитват чувства.
- Така е, но някога и ние сме били хора и сме обичали, грешили, страдали. Ето затова искам да те спася, да те отведа в един по-добър свят.свят, в който има само щастие и покой. Хайде да вървим, не се бой. Трудно е само да решиш, другото остави на мен.
- Не се страхувам, а не искам разбирам, че постъпвам глупаво, избирайки грешния живот вместо свободата, да която дори и да мечтая не смея. Но искам да изживея всеки ден от живота, който ми е даден. Да се радвам, когато дойде щастието и да тъжа, когато ме сполети беда. Искам всяка минута, всяка секунда да усещам приятния вкус на живота.
- Ти решаваш – отвърна ангелът – но знай, че винаги ще те чакам и в мислите си ще съм с теб. Довиждане!

Ангелът разпери крила и излетя през прозореца. Тя го изпрати с поглед и гледа докато се превърна в малка точка.

Продължи да живее и повече никога не видя този ангел, макар че той идваше всяка нощ и я гледаше докато спи.