Емо стил

Емо културата обръща поглед към индивидуалността на отделния човек и отношенията му с останалите. Емо хората са искрени в емоциите си, свръх чувствителни, срамежливи, затворени в себе си, с разбити сърца и изключително тихи.

Най-често представителите на тази субкултура изразяват себе чрез поезията. Основни теми в емо поезията са депресия, самота, стаен гняв, несподелена любов, липсата на желание за живот, отчаяние и т.н. Често срещан мотив е неспособността на емо човека да разбере случващото се около него и безсилието му да промени каквото и да било.

В емо поезията се използва комбинация от: силно емоционален тон, рима почти няма /ако има такава, тя е проста/; използване на мрачни и потискащи епитети, неуместна употреба на глаголни времена, пунктуация почти не се използва /ако има – тя е представена от многоточие, удивителни и въпросителни знаци, които в повечето случаи са употребени неуместно/. Другото, което силно се набива на пръв поглед е изключително лошият правопис.