Емо стил

Алина беше съвсем обикновено 16-годишно момиче. Учеше се добре в училище, беше в прекрасни отношения с родителите си, само с момчетата не й вървеше. Беше много влюбчива. Всеки път като се запознаеше с някое момче, беше убедена, че той е любовта на живота й. Но всеки път грешеше …

Един летен ден излезе от дома си и тръгна на разходка /обичаше да се разхожда сама/. И тогава го видя. Влюби се в красивите му зелени очи. Момчето беше много пияно. Алина реши да му помогне да се прибере до у тях.

- Здравей! – каза му тя
- Здравей!
- Да ти помогна да се прибереш?
- Забравих си ключа за вкъщи, а родителите ми заминаха за уикенда, ще се приберат утре.
- А къде ще нощуваш?
- Обичам нощта, така ще се разхождам, още повече, че сега нощите са топли.
- Аз съм Алина
- Приятно ми е , а аз съм Алексей.
Алина още не знаеше, че момчето беше не само пияно, но и беше взел наркотици.
- Защо се напи? – неочаквано и за самата себе си попита Алина
- Аз … - заекна Алексей
- Какво ти? Какви проблеми имаш? Разкажи ми!
- Не, всичко е наред, не се притеснявай – каза Алексей
Измина време, а Алексей така и не разказа на Алина за зависимостта към наркотиците
Ноември. Студен есенен ден.
- Здравей, миличко! – каза Алексей
- Здравей!
- Трябва да ти призная нещо …
- Какво?
- Ами … не знам как да ти го обясня … - започна, отпусна глава на рамото й и заплака.
- Разкажи ми, какво се случило?
- Аз … аз съм наркоман. Сега, след като знаеш, предполагам повече няма да искаш да се срещаме…
Последва дълга пауза. Алексей разбра, че е най-добре да си тръгне. Тя имаше нужда от време да осмисли всичко.
- Не, не тръгвай… - дрезгаво каза Алина
- Защо да оставам?
- Обичам те, и въпреки този проблем ще остана с теб. Ще се опитам да ти помогна. Трябва да постъпиш в клиника.
- А кой ще ми плаща лечението?
- Родителите ти … Не си им казал, нали?
- Не!
- Трябва да им кажеш!
- Ще дойдеш ли с мен?
- Разбира се!
На следващия ден Алексей постъпи в клиника. Не им разрешаваха да се виждат. Алина търпеливо чакаше, надяваше се по-скоро да преодолее зависимостта си към наркотиците.
10-ти януари. Навън беше – 20 градуса. Алина се прибираше към тях, когато мобилният й телефон зазвъня. На дисплея се изписа Арина Степановна /майката на Алексей/
- Здравейте, Арина Степановна!
- Здравей, Алина!
- Какво се е случило? Да не би вече да са изписали Алексей? – с надежда попита Алина. Не беше го виждала от толкова дълго време и вече много й липсваше.
- Него вече го няма, Алина! – тихо каза и заплака
- Но … как така? – проплака Алина
- Утре е погребението …

Алина не беше на себе си. Звънна на приятелите на Алексей и си купи няколко дози кокаин от тях.

Погребаха Алексей и Алина заедно … На гроба им написаха “Любовта им бе до гроб”.