Емо стил

Взираме се в счупените часовници,
а стрелките не се въртят повече.
Дните се превръщат в нощи,
празни сърца и празни места.
Денят, в който го загуби,
бавно загубих и теб.
Защото, когато умря,
той взе част от теб.

Няма време за сбогувания,
нито за прощални думи.
Няма обяснения,
нито причини защо.
Видях, че те изяжда,
че те съсипва напълно.
Взираме се в счупените часовници,
а стрелките не се въртят повече.

Само ако болката можеше
да построи стълбище
или сълзите да покажат пътя,
Щях да изкача пътя до небето
и да го върна отново у дома.
Не загубвай надежда, приятелко,
това не е краят.

Взираме се в счупените часовници,
а стрелките не се въртят повече.
Дните се превръщат в нощи,
празни сърца и празни места.
Денят, в който го загуби,
бавно загубих и теб.
Защото, когато умря,
той взе част от теб.

Смъртта е просто глава.
Нека скъсаме страниците от вчера.
Смъртта е просто хоризонт.
И аз съм готов за моето слънце...
да изгрее.

Това е сезонът на самоубийствата!

Само ако болката можеше
да построи стълбище
или сълзите да покажат пътя,
Щях да изкача пътя до небето
и да го върна отново у дома.
Щях да направя всичко,
за да го върна обратно при теб.
Щях да направя всичко,
за да сложа край на това,
през което преминаваш.

Само ако болката можеше
да построи стълбище
или сълзите да покажат пътя,
Щях да изкача пътя до небето
и да го върна отново у дома.
Щях да направя всичко,
за да го върна обратно при теб.
Защото ако си го върнеше обратно,
щях да си върна и приятелката,
която някога познавах.