Емо стил

Най-смешно ми е когато емотата отричат, че са емо, без значение дали сами са се определили като такива или обществото го е направило. Мразят когато някой друг им казва какви са. Това е сигурна индикация за несигурност и обърканост.

Единствената възможност е в стаята на въпросния тинейджър да бъдат открити следи от емо културата, които да не може да отрече – стихове, които са се говори за самоубийство, картинки с подобна тематика, различни аксесоари и др.
Макар отстрани да изглежда, че емо се стремят към усамотение, в действителност те жадуват за внимание. Държат хората да знаят кои са те, да споделят музикалните им предпочитания, да харесват поезията им.

Посредством myspace и msn messenger дори не е необходимо да се срещат с когото и да било. Там те могат да бъдат такива, каквито искат. В Интернет могат да имат една различна действителност.

Дали емо искат да бъдат критикувани или не е доста изтъркана фраза. Някои емо си мислят “обществото знае, че съм различен и ще се преструвам, че мразя това”. В този смисъл критиката им харесва, защото са наясно, че са забелязани, че усилията им не са напразни. Докато се притесняват от общественото мнение, няма нищо тревожно.