Емо стил

Критиките към емо културата на първо място са по отношение на музиката, която е сравнявана с момчешките групи от 90-те години. Всички й предричат твърде кратък живот. Смята се, че й липсва стойност.

Емоционалността на емо децата се фалш и излишна ревливост. Противниците на емо културата ги обвиняват, че симулират тежък, преизпълнен с драми и нещастия живот, докато на практика основната маса привърженици на емо са представители на средната и по-висока класа и по правило обитават уютни и богати домове и не търпят никакви лишения.

Причина за тези твърдения е обстоятелството, че поддържането на типичния емо имидж е доста скъпо удоволствие. Според противниците на стила емо децата са мелодраматични, самосъжаляващи се хлапета, които напразно хабят усилията си за писането на бездарни стихове и безцелно висене в my space.

Широко разпространено е схващането, че музиката и субкултурата емо подтикват младежите към самоубийство. Често се изказват мнения, че опитите за самоубийство са показни и театрални и не целят нищо повече освен привличане на вниманието и сдобиването с характерните белези по китките.

Емо момчетата често са обявявани за хомосексуалисти, поради типичния си унисекс вид и са обект на подигравки и дори на малтретиране. Насилието се проявява към емо децата като цяло, което ги прави доста затворени и необщителни личности, които рядко поддържат социални контакти извън себеподобните си.