Емо стил

Емоционален рок, младежката култура на 21 век. Тинейджъри с почернени очи, пиърсинг, плътно прилепнали джинси, бретон, покриващ очите. Изглежда като заплаха, нали? Неприязненото отношение напомня на новите романтици от началото на 80-те години.


Като всеки друг образ от последните десетилетия и емо културата има своя субкултура, на която са присъщи алкохолът и наркотиците, психически проблеми, отчуждение, депресия. Струва ми се, че всички основни движения са свързани със силни емоции. Това дава на всички последователи дълбокото вътрешно усещане за емоционална обвързаност с идол/ и, музика или жанр. Това не е просто следване, а участие в движението. За пример през 60-те години хипитата проповядваха мир и любов благодарение на борбата на страната с войната. По този начин изглеждаше, че има повече от една причина да се проповядва мир и любов. През 70-те години основното движение беше пънк, имаше много омраза и гняв спрямо политиците от това време. Младото поколение се отчужди от системата, а привържениците на пънк движението използваха тази омраза за своите цели. Мир и любов, анархия и бунт, не изглежда ли съвсем нормално депресията и отчуждението да продължат естествения ред на нещата?