Емо стил

Към нас се е насочило същество от неизвестен вид с разрошена коса, дълъг бретон и множество значки. Това е стереотипът на т.нар. емо-деца. Какво обаче се крие вътре в това странно същество?
Емото е вид субкултура, която придобива все по-голяма популярност сред младежите по цял свят. Както повечето субкултури в наше време, емо е тясно свързана с музиката, дори може да се каже, че се е образувала под влияние на музиката.

Като начало на емо културата може да се посочи годината 1987, в която музикантът Ян Маккей от Вашингтон създава своята група «Embrace”. Групата издава албум в стил хардкор и именно тя се счита за родоначалник на емо културата. Нейният разцвет е в края на 90-те години на миналия век.

В Русия единици разбират истинската същност на емо културата, а болшинството просто се придържат към изграденият вече стереотип, който намира широка изява в Интернет. Така културата се превръща в позьорство. В представите на повечето хора емо са вечно плачещи сополиви деца, чийто разум е зает със самоубийствени мисли.

Какво в действителност представлява емо? Основните ценности на представителите на тази култура са разумът, чувствата и емоциите. Но позитивните емоции, които ценят индивидуалността и личността. Повечето хора се страхуват да бъдат себе си, а емо поощрява точно това – човек да бъде себе си. Чувствата са нещо прекрасно, което ни е дала природата. Някои хора ги забравят и следват само разума си. А именно това е основната идея на емо културата – да умееш да съчетаваш в едно разум, чувства и емоции.

В заключение мога да кажа, че емо културата е нещо прекрасно, но само тогава когато не убиваш чувствата си, както повечето позьори днес правят в страха си да бъдат себе си.