Емо стил

Чисто технически погледнато кликата „емо” не съществува. Ще ми кажете, че Емо е вид музика, при която групата изпълнител и авторът на песните са свръхемоционални. По-старите емо групи наистина са плачели на концертите си. Те влагат много страст и любов в това, което вършат.

В днешния смисъл на думата, емо децата обикновено остават неразбрани и смятат, че никой не ги разбира. Истината е, че вместо да се срещнат или да поговорят с някой, те се самовглъбяват, изолират се от останалите си връстници. Промяната, която настъпва с тях има и външен израз – боядисват косата си в черно, пускат дълги бретони, скриващи половината им лице.

Но ако ме питате всичко това е едно глупаво класифициране на хора заради начина, по който изразяват себе си. В днешно време ако някой младеж се опита да изрази себе си посредством черни краски /облекло, грим, аксесоари/, веднага ще бъде сметнат за ”гей”, което смятам, че е недопустимо. Грешките, които откриваме в другите са само една малка част от грешките, които самите ние допускаме. Никой не е съвършен и трябва да уважаваме всички хора и да прощаваме грешките им, така както те са толерантни към нас.

Емо е тип музика, а не вид индивидуалност. Да, слушат твърде много емо музика, но това не означава, че са емо. Може би просто харесват такъв тип музика. Смятам, че е крайно време всички да спрат да се борят срещу “емо” поколението и да си гледат своя живот.