Емо стил

* * *
Февруари Пусти вечерни улици. Отново е сама. Бавно вървеше към тях. Вече не плаче. Даже и не иска. Просто й е тъжно. Самотна е. отново е пусто в душата й. наслаждаваше се само на снега ...

Вероятно дори не го е обичала … Никога не беше му говорила за чувствата си. Дори не е смяташе, че е нужно. Беше й приятно постоянно да чува комплименти, признания и гръмки фрази от типа: “Ти си моят живот … Нужна си ми: беше, си и ще ми бъдеш нужна … Никой освен теб не ми е нужен …”. Никога не беше вярвала на такива думи … Докато не срещна него. Осъзнаваше, че не са истина … Но искаше да му вярва. Жалко, че много хора казват подобни неща, но не влагат в думите и капка от себе си, даже не се замислят над значението им, за това, че означават нещо за някого …

Любовта за нея беше голямо и силно чувство, точно такова, каквото изпитваше към него ... Беше й най-близкия човек. Най-трудно й беше да приеме, че ръцете му ще прегръщат друга ... устните му ще шептят нежни слова, но не в нейните, а нечии други уши ... Че тя за него вече е нищо ...


Просто звънна и каза: «Прости ми ... трябва да се разделим ... Повече не мога да те заблуждавам ... Отдавна обичам друга ...».

Обади се! Дори нямаше смелост да й каже това в лицето! Не можа за последен път да види очите му ...

Бяха от различни светове и след това обаждане пътищата им се разделиха ... завинаги ...

От този ден измина цяла седмица. Вече не плачеше ... Вече не страдаше ... Но и не можеше да се върне към нормалния си живот. Искаше да може да зачеркне от сърцето си, но не беше толкова лесно.

Просто се разхождаше из тъмните улици, не виждаше нищо наоколо, не чуваше нищо ... Беше сама с мислите си ... Но нещо я накара да откъсне поглед от земята ...

* * *

Вървеше на където го отведат краката му ... За пръв му се искаше да остане сам ... Съвсем сам ... Да напусне този свят ... Да избяга от себе си, от мислите си ...

Никога не беше обичал. Беше с момичетата само за развлечение, но с това не обиждаше никого:от самото начало даваше да се разбере, че за него това е просто игра; и колкото и да е странно това работеше – беше в отлични отношения със своите бивши ...

Но ТЯ ... тя не е като останалите ... Тя промени живота му ... Накара го да се чувства виновен, за това, което й причини ... За пръв път той изпита болка ... За пръв път се беше влюбил!

Както винаги първата любов беше нещастна. И при него не направи изключение.

Опита се да си я представи в обятията на друг. В този момент в сърцето му се забиха милиони ножове. Не искаше дори да допусне, че това може някога да се случи. Че тя може да постъпи така с него.

Просто се разхождаше из тъмните улици, не виждаше нищо наоколо, не чуваше нищо ... Беше сам с мислите си ... Но нещо го накара да откъсне поглед от земята ...

* * *
Погледите им се срещнаха ... Тя пръв път видя сълзи в очите на момче ... А той ... за пръв път видя толкова много болка и огорчение нечии очи ... Просто стояха и не можеха да откъснат поглед един от друг.

Беше хладно ... Духаше вятър ... Тя потрепери от студ ...
Доближи се до нея и я прегърна ... устните им се сляха в най-нежната целувка ... Думите просто бяха излишни ... В този момент всеки беше в своите мисли, но и двамата чувстваха едно и също: чувстваха, че са родени един за друг ...