Емо стил

В края на 1983 година Minor Threat се разпадат и вашингтонската хардкор пънк сцена започва да търси свежи идеи. Последният диск на Minor Threat “Salad Days”, излязъл през 1984 година бележи края на вашингтонския хардкор.Всички групи започват да експериментират в различни направления. DRI и Bad Brains започват да свирят лек метъл, 7Seconds се насочват към алтърнътив и т.н. Вашингтонският стил се променя и все повече се доближава до мелодичен рок с пънк елементи.

През 1984 година излиза албумът “Zen Arcade” на групата от Минеаполис Husker Du. Албумът идва с ново звучене, което съчетава в себе си меки вокали и китари в забавен рок ритъм и лек хаус.
През пролетта на 1984 година се сформира Rites Of Spring от бившите членове на The Untouchables, Faith и Deadline. Новата група е запазила темпа на пънк изпълненията, като е добавила и нова вокална техника. Певецът Guy Picciotto е съхранил пънк стила си, като добавя и лични емоции към изпълненията.

1985 година е знакова за емо музиката. Във Вашингтон се появяват много нови групи с различно рок звучене, музикалност и ориентиранот на рок темпото и вокалите. Част от новопоявилите се групи са Gray Matter, Soulside, Ignition, Marginal Man, Fire Party, Rain, Shudder to Think. Някои от групите са съхранили хардкор звученето в изпълненията си, с нови елементи във вокалите. Изключение от тях правят може би само Dag Nasty. Вокалистът на Minor Threat, Ian MacKaye пише текстовете на група Embrace. Стиховете му са емоционални и самоаналитични. В музикален план групата пише шумна музика с средно темпо, като преобладават китарите.

През 1986 година няколко от групите акцентират върху “емо” елементите. Първи след Rites of Spring това правят The Hated от Индианаполис, след това се появяват и Moss Icon. Именно те разбиват емо елементите до самото ядро и добавят изчистени китарни мелодии, с акценти на силни и след това меки преходи.

През 90-те години стилът придобива известност в музикалните среди и се отделя в отделна субкултура и така започват да се появяват нови подвидове на този стил.
- “Хардкор Сан Диего” /появява се в Сан Диего през 1992 година/ - смесица от класически хардкор и емо
- “Скримо” – по-тежък вариант на емо, в него имаповече барабани
- “Френски емокор” – по-мекият и мелодичен вариант на “Скримо”
Всички тези подвидове на стила, с изключение на “Хардкор Сан Диего” се развиват и до днес.

В последно време държи най-големи позиции след младежката аудитория. Появяват се все по-големи и комерсиални проекти като The Used и Funeral For A Friend, но всички те са далеч от първите емо групи.

Емо стилът се разпространи не толкова в музиката, колкото в облеклото. Появиха се така наречените емо деца, които се обличат в черно-розови цветове и стилизирани значки.