Емо стил

След няколко питиета в бара, на следващата вечер още няколко, моят съквартирант Бърн Док, скитайки се към вкъщи видяхме на отсрещния тротоар къща в която имаше купон. Беше шумно, музиката беше силна, чуваха се крясъци и писъци, виждаха се залитащи хора, събрани на групички, изпопадали в храстите. Не бяхме изненадани от нищо.

Защото ти виждаш, въпроса е че къщата беше обърната с краката нагоре. По това време в Камбера, Австралия е горещо. Единствения начин да спиш е на отворен прозорец или ще свършиш.
Нямах представа какво харесваха хората, живеещи в тази къща. Знаех само, че са от някаква банда, защото свиреха всяка вечер.

Беше време да се срещна със съседите. Първите хора с които се сблъсках изглеждаха на около 10 годишни. Добре де, малко преувеличавам, просто всички изглеждаха доста млади в сравнение с моите 30 години. Но Господи, те сигурно нямаха и 18. Аз поздравих един от тях.

„Ей, как се става позьор?”, отговори ми той. После се здрависахме. Мисля си, че той може да усети липсата на настроение в тези минути.

“Е, кои сте вие момчета”, попита той.

„Ние живеем отсреща”, казах аз.

Знаете как е на „емо” купон нали? Запознахме се с всички... разбраха че сме от една порода.
Вечерта беше чудесна, говорихме с много различни хора.

И най-накрая за мое огромно съжаление, разбрах че аз бях най-големия там. Изтрезнях бързо и си тръгнах. Въпреки всичко беше много весело, а и компанията си я биваше.