Емо стил

Допреди по-малко от година дори не бях чувал за „емо”, а когато чух за тях го свързах с млади хора, които си режат вените. От тогава на няколко пъти се споменаваше за тях и то винаги в негативна насока.
Разбрах, че терминът се използва за хора – обикновено младежи – които са крайно емоционални или чувствителни. Не мога да помогна, но питам защо има такава тенденция да се слагат етикети на хора като тях? Винаги е имало значителен процент хора, които са емоционални и чувствителни, но до неотдавна те не бяха така отделени от останалите. Сега имаме тази относително нова култура, която принадлежи изцяло на младите хора , които преминават през бурния период от своя живот. Но нещата не свършват до тук. Терминът вече се използва за хора, които имат големи психологични проблеми, постоянно са в някакво депресивно настроение, имат странно поведение, изразяват себе си по антисоциални начини и дори отиват толкова далеч, планирайки актове на насилие като например масови кланета в гимназията и т.н.
Бях чел в една статия по въпроса за термина „емо”, че води началото си от особен тип музика, емоционално наситена, също и определен стил на обличане и никои от тези неща не са с отрицателна окраска.
Ако всички тези неща са част от по-голямата картина, която се разкрива, тогава със сигурност трябва да сме загрижени. Това е много тъжно отражение на състоянието, в което се намират младите хора. Ако те постоянно попиват депресивните послания от музиката, която слушат /често изолирани в своите стаи/, без съмнение ще се обличат постоянно в черни дрехи, след това ще изпаднат в дълбока депресия, която постепенно ще ги разруши. Наркозависимостта със сигурност ще бъде едно от последствията за много от младите хора.
Това прави „емо” културата за мен нещо, което има разтърсващ и ужасяващ потенциал да се разпространи в нашето общество. Депресията и самоубийството имат огромни последствия в нашето общество и някой трябва да попита защо това се случва в 21 век? Какво говори това за нашата душевност и нужди? Защо хората са изгубили всякаква надежда? ...