Емо стил

Емо поезията е нещо, което може да бъде определена като поезия пораждаща емоции. Емо поезията често говори за неща които са специфични за обсъждане с повечето хора. Някой от тези теми включват самоубийствени мисли, болезнени преживявания, гняв или някакви други емоции. Това не означава, че цялата „емо” поезия е самоубийствена, и това не означава, че всички „емо” деца са самоубийци. Това е просто друга емоция, която може да бъде изразена, чрез поезията. Важно нещо в „емо” поезията е, че авторът представя своята цел. Изкуството което е показано от „емо” поезията е само страничен продукт от процеса на създаването му: през този процес авторът прогонва чувствата, които измъчват него или нея и създава поема. Целта която си поставя авторът е да се пречисти и успокои. Ако поемата е добра, това е само в полза за читателите, но целта на поемата е да се покаже процеса на нейното създаване. Някой цитати от „емо” поезията са показани долу.

Тази поема е без заглавие, а името на автора е Alone.

Два куршума от омраза излизат от устата толкова силно, като от оръжие
като от убиец... който прави това за забавление.

Два оглушителни звука, като на война са просто началото
животът си отива... аз също.

Два реда рози стоят на моя ковчег, вятърърт духа,
остава само един в свят, от който аз си отивам... като залязващото слънце.