Емо стил

През 1983 г. албумът VS на Mission Of Burma постига много в отношение — разширяване границите на пънка фиксирайки първичната емоционалност и съдържа proto-emo класиката Thats When I Reach For My Revolver. През 1984 г. Husker Du издава Zen Arcade доказвайки подробно какво е всъщност emo: комплекс от сурово китарно звучене с емоционални вокали и завладяващи съзнанието текстове. Понятието emocore навлиза в употреба през 1985 г. и е използвано да характеризира убедително групи от Washington D.C. хардкор-сцената, които за ужас на хардкор-феновете започват да бълват много нетипични за пънка емоции в своята музика, включително тъга, надежда, състрадание и дори любов.

Първите открояващи се представители на новия жанр са Embrace и Rates of Spring които се насочват към по-лична и експериментална музика. Като характреристика на новия стил се проявяват и особените текстове. Групите също така изразявали много емоция на сцената откъдето дошло и името на стила — емоционален хардкор. Стилът привлича, групи като Moss Icon, Policy Of Three, Navio Forge и Indian Summer стават като просто наричаното „emo“, стил, който увеличава драматичните аспекти на вокалните изпълнения с идеята за реализиране на голям пробив сред аудиенцията. И успяват, резултатът е смайващ — след края на всяко представление на емо-групи остават плачещи или крещящи фенове. Много ефективно, като отворен екран за емоции това кара хардкор-феновете да се чувстват некомфортно и често има търкания между двата лагера.

Развитие на емо културата с времето

Втората вълна представлява продължение на експерименталността.В нея жанра се разделил неофициално от феновете на емо музиката - хардкор емо,повлияно изключително от първата вълна, и инди емо, повлияно от иновациите в инди и алтърнатив сцената.Като по-късно второто добило по-голяма популярност и спомогнало за развитието на съвременното емо звучене.

С голямата масовост на алтернатив-музиката през началото на 90-те, новият вторично-произлязъл стил наречен „hardcore emo“ преживява огромни бъдещи успехи с гладките, емоционални вокали. Известните хардкор емо групи са Heroin, Angel Hair, Antioch Arrow, Swing Kids и Mohinder. Много от тези хардкор емо групи, като Antioch Arrow, взривяват сцената на Западното крайбрежие на Щатите. След упадъкът на повечето значими групи в движението, фокусът пренасочва емо на изток. Като продължение на хардкор емо стила се появява жанра Screamo-по-агресивен и изпълнен с пищящи вокали.Стилът изпъкват и в Европа.

Около 1994, се появили „Fugazi“, които свирели агресивно пост-пънк/пост-хардкор инди рок, на което всички бързо лепнали определението „емо“, заради близост в звученето и защото били повлияни от първата вълна емо. „Fugazi“ били доста популярни сред ъндърграунд културата и повлияли доста нови групи.По-късно през 90-те групи като Sunny Day Real Estate и Mineral се открояват като по-модернистични форми на емо, които смесват ранното emocore от сорта на Rites Of Spring с post-hardcore/инди иновациите на Fugazi. Първата група претърпяла комерсиален успех е Weezer, които са голяма сензация по MTV през 1994 г. с дебютното си CD.

В края на 90тте години емо музиката постепенно започва да се променя.Групите свирещи инди-емо започват да изменят и експериментират със своя стил като част от тях преминават към мейнстрийм звученето, изгубвайки почти изцяло емо-звученето си, давайки почва за по-късното определяне на много алтърнътив и дори поп-рок групи като емо.А друга част продължили да развиват стила в инди\алтърнътив насоченост.

С бавното преминаване на инди-емо към мейнстрийма, повечето от старата сцена обърнали гръб на жанра като се и се пренасочили към други жанрове, или просто се преименували на „пост-хардкор“.

До края на 90-те групата „Jimmy Eat World“ пуснали албум, приет от „мейнстрийма“; тъй като преди това били асоцирани с емо-жанра, хората прикачили „емо“ към новото звучене на групата. До това време малко емо групи в традиционния смисъл все още съществували. Тъй като „Jimmy Eat World“ добили широка популярност, други групи с подобно звучене или случайни прилики с емо музиката започнали да стават нарицателни за нея сред широката публика.

Днес терминът „емо“ е доста по-неясен.Нови групи често са обявявани за емо заради външния им вид, или просто защото изпълвали с депресия или пък силна емоция музиката си.С успеха на групи като The Get Up Kids, Jimmy Eat World и The Promise Ring, музикалната индустрия си присъединява терминът „емо“ като маркетингов трик. Следователно емо-лейбълите предлагат много различаващи се поп-китарни групи като Thursday, Taking Back Sunday, Dashboard Confessional и New Amsterdams и много предимно мелодични, тихи групи с акустично звучене като Bright Eyes.

По време на третата вълна се появяват и групи, чиято музика е повлияна основно от старото емо звучене, но възприемат повече мотиви от алтърнътив (модерен) рока и инди музиката, без обаче да навлизат в мейнстрийм сцената.Или иначе казано, продължават започнатото още с инди-емото изместване на стила от неговите корени, но продължават в духа на емо музиката от 90те години. Такива групи биват наричани най-често "пост-хардкор" от феновете на първите инкарнации на стила.

Трябва да се отбележи, че въпреки появата на мейнстрийм "емо" стила и отдалечения от старото звучене емо/пост-хардкор, много съвременни групи имат звучене, близко до това на оригиналното емо.

Източник : Wikipedia.org